прокълнем

Речник на българския език

1. прокълнем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

прокълнем е производна форма на прокълна (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. прокълнем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

прокълнем е производна форма на прокълна (сег. вр., 1 л., мн. ч.).