прокълне

Речник на българския език

1. прокълне — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прокълне е производна форма на прокълна (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прокълне — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прокълне е производна форма на прокълна (сег. вр., 3 л., ед. ч.).