прокуждаха

Речник на българския език

1. прокуждаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокуждаха е производна форма на прокуждам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокуждаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прокуждаха е производна форма на прокуждам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).