прокуждало е

Речник на българския език

1. прокуждало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокуждало е е производна форма на прокуждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокуждало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокуждало е е производна форма на прокуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокуждало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокуждало е е производна форма на прокуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).