прокуждало

Речник на българския език

1. прокуждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокуждало е производна форма на прокуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокуждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокуждало е производна форма на прокуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокуждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прокуждало е производна форма на прокуждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прокуждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прокуждало е производна форма на прокуждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).