прокуждали

Речник на българския език

1. прокуждали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокуждали е производна форма на прокуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокуждали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокуждали е производна форма на прокуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прокуждали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прокуждали е производна форма на прокуждам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прокуждали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокуждали е производна форма на прокуждам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).