прокобявала

Речник на българския език

1. прокобявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокобявала е производна форма на прокобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокобявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокобявала е производна форма на прокобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прокобявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прокобявала е производна форма на прокобявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прокобявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прокобявала е производна форма на прокобявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).