прокобвахте

Речник на българския език

1. прокобвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прокобвахте е производна форма на прокобвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прокобвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прокобвахте е производна форма на прокобвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).