прокобваха

Речник на българския език

1. прокобваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокобваха е производна форма на прокобвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокобваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прокобваха е производна форма на прокобвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).