прокобвала

Речник на българския език

1. прокобвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокобвала е производна форма на прокобвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокобвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокобвала е производна форма на прокобвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прокобвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прокобвала е производна форма на прокобвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прокобвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прокобвала е производна форма на прокобвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).