прокобва

Речник на българския език

1. прокобва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прокобва е производна форма на прокобвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прокобва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прокобва е производна форма на прокобвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прокобва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прокобва е производна форма на прокобвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).