проклинал

Речник на българския език

1. проклинал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проклинал е производна форма на проклинам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проклинал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проклинал е производна форма на проклинам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проклинал — мин. деят. св. прич. м. р.

проклинал е производна форма на проклинам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проклинал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проклинал е производна форма на проклинам (мин. деят. несв. прич. м. р.).