проклина

Речник на българския език

1. проклина — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проклина е производна форма на проклинам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. проклина — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проклина е производна форма на проклинам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. проклина — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проклина е производна форма на проклинам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).