проклетисваха

Речник на българския език

1. проклетисваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проклетисваха е производна форма на проклетисвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проклетисваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

проклетисваха е производна форма на проклетисвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).