проклетисвал

Речник на българския език

1. проклетисвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проклетисвал е производна форма на проклетисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проклетисвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проклетисвал е производна форма на проклетисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проклетисвал — мин. деят. св. прич. м. р.

проклетисвал е производна форма на проклетисвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проклетисвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проклетисвал е производна форма на проклетисвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).