проклела

Речник на българския език

1. проклела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проклела е производна форма на прокълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проклела — мин. деят. св. прич. ж. р.

проклела е производна форма на прокълна (мин. деят. св. прич. ж. р.).