проквичи

Речник на българския език

1. проквичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проквичи е производна форма на проквича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. проквичи — повелително наклонение, ед. ч.

проквичи е производна форма на проквича (повелително наклонение, ед. ч.).