прокараха

Речник на българския език

1. прокараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокараха е производна форма на прокарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прокараха е производна форма на прокарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).