прокарали

Речник на българския език

1. прокарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокарали е производна форма на прокарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокарали е производна форма на прокарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прокарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прокарали е производна форма на прокарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прокарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокарали е производна форма на прокарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).