прокапа

Речник на българския език

1. прокапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прокапа е производна форма на прокапя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прокапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прокапа е производна форма на прокапя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).