произтичало е

Речник на българския език

1. произтичало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

произтичало е е производна форма на произтичам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. произтичало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

произтичало е е производна форма на произтичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. произтичало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

произтичало е е производна форма на произтичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).