произтичало

Речник на българския език

1. произтичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

произтичало е производна форма на произтичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. произтичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

произтичало е производна форма на произтичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. произтичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

произтичало е производна форма на произтичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. произтичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

произтичало е производна форма на произтичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).