произтичал

Речник на българския език

1. произтичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

произтичал е производна форма на произтичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. произтичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

произтичал е производна форма на произтичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. произтичал — мин. деят. св. прич. м. р.

произтичал е производна форма на произтичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. произтичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

произтичал е производна форма на произтичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).