произтечало

Речник на българския език

1. произтечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

произтечало е производна форма на произтека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. произтечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

произтечало е производна форма на произтека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).