произволничил си

Речник на българския език

1. произволничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

произволничил си е производна форма на произволнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. произволничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

произволничил си е производна форма на произволнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).