произволничило си

Речник на българския език

1. произволничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

произволничило си е производна форма на произволнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. произволничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

произволничило си е производна форма на произволнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).