произволничило е

Речник на българския език

1. произволничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

произволничило е е производна форма на произволнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. произволничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

произволничило е е производна форма на произволнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).