произволничил

Речник на българския език

1. произволничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

произволничил е производна форма на произволнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. произволничил — мин. деят. св. прич. м. р.

произволничил е производна форма на произволнича (мин. деят. св. прич. м. р.).