произволничи

Речник на българския език

1. произволничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

произволничи е производна форма на произволнича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. произволничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

произволничи е производна форма на произволнича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. произволничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

произволничи е производна форма на произволнича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. произволничи — повелително наклонение, ед. ч.

произволничи е производна форма на произволнича (повелително наклонение, ед. ч.).