произволничел

Речник на българския език

1. произволничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

произволничел е производна форма на произволнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. произволничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

произволничел е производна форма на произволнича (мин. деят. несв. прич. м. р.).