проигра

Речник на българския език

1. проигра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проигра е производна форма на проиграя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. проигра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проигра е производна форма на проиграя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).