прозяло

Речник на българския език

1. прозяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозяло е производна форма на прозея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прозяло е производна форма на прозея (мин. деят. св. прич. ср. р.).