прозяла

Речник на българския език

1. прозяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прозяла е производна форма на прозея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прозяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

прозяла е производна форма на прозея (мин. деят. св. прич. ж. р.).