прозял

Речник на българския език

1. прозял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозял е производна форма на прозея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозял — мин. деят. св. прич. м. р.

прозял е производна форма на прозея (мин. деят. св. прич. м. р.).