прозявало

Речник на българския език

1. прозявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозявало е производна форма на прозявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозявало е производна форма на прозявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прозявало е производна форма на прозявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прозявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прозявало е производна форма на прозявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).