прозя

Речник на българския език

1. прозя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прозя е производна форма на прозея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прозя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прозя е производна форма на прозея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).