прозирало

Речник на българския език

1. прозирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозирало е производна форма на прозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозирало е производна форма на прозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прозирало е производна форма на прозирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прозирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прозирало е производна форма на прозирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).