прозели

Речник на българския език

1. прозели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прозели е производна форма на прозея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прозели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прозели е производна форма на прозея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).