прозвънтявал съм

Речник на българския език

1. прозвънтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънтявал съм е производна форма на прозвънтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънтявал съм е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънтявал съм е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).