прозвънтявал е

Речник на българския език

1. прозвънтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтявал е е производна форма на прозвънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтявал е е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтявал е е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).