прозвънтявало си

Речник на българския език

1. прозвънтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтявало си е производна форма на прозвънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозвънтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтявало си е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозвънтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтявало си е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).