прозвънтявало

Речник на българския език

1. прозвънтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтявало е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозвънтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтявало е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозвънтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прозвънтявало е производна форма на прозвънтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прозвънтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прозвънтявало е производна форма на прозвънтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).