прозвънтявал

Речник на българския език

1. прозвънтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтявал е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтявал е производна форма на прозвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прозвънтявал е производна форма на прозвънтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прозвънтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прозвънтявал е производна форма на прозвънтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).