проечи

Речник на българския език

1. проечи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проечи е производна форма на проеча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. проечи — повелително наклонение, ед. ч.

проечи е производна форма на проеча (повелително наклонение, ед. ч.).