проечала

Речник на българския език

1. проечала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проечала е производна форма на проеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проечала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проечала е производна форма на проеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. проечала — мин. деят. св. прич. ж. р.

проечала е производна форма на проеча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. проечала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

проечала е производна форма на проеча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).