проечавало

Речник на българския език

1. проечавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проечавало е производна форма на проечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проечавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проечавало е производна форма на проечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проечавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

проечавало е производна форма на проечавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проечавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проечавало е производна форма на проечавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).