проечавал

Речник на българския език

1. проечавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проечавал е производна форма на проечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проечавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проечавал е производна форма на проечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проечавал — мин. деят. св. прич. м. р.

проечавал е производна форма на проечавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проечавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проечавал е производна форма на проечавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).