проехтяло

Речник на българския език

1. проехтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проехтяло е производна форма на проехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проехтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проехтяло е производна форма на проехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проехтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

проехтяло е производна форма на проехтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. проехтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проехтяло е производна форма на проехтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).