проехтявал

Речник на българския език

1. проехтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проехтявал е производна форма на проехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проехтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проехтявал е производна форма на проехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. проехтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

проехтявал е производна форма на проехтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. проехтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

проехтявал е производна форма на проехтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).