продължил

Речник на българския език

1. продължил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

продължил е производна форма на продължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. продължил — мин. деят. св. прич. м. р.

продължил е производна форма на продължа (мин. деят. св. прич. м. р.).